Лабораторията за управление на екосистемите и биоразнообразието към Университета на Тесалия, Гърция, в рамките на проект LIFE for Lesser Kestrel (LIFE19 NAT/BG/001017) „По-добър живот за белошипата ветрушка (Falco naumanni) на Балканите“, координиран от „Зелени Балкани“ (България), подготви и издаде „Ръководство за добри практики за фермери“.
Ръководството е важен инструмент за повишаване на информираността сред земеделските производители, заинтересованите страни и местните общности, с особен акцент върху учениците от всички образователни нива. То представя ролята на белошипата ветрушка в контрола на насекомите неприятели по селскостопанските култури, основните заплахи за вида и възможностите за предприемане на действия в подкрепа на неговото опазване.
Тъй като проектът се изпълнява както в България, така и в Гърция (Килкис и Еврос), Ръководството е подготвено на 3 езика – български, гръцки и английски. То е отпечатано в голям тираж и се разпространява сред фермери, агрономи, ученици и други заинтересовани страни в районите, в които се изпълнява проектът.
Белошипата ветрушка намира подходящи места за гнездене в покривните и други конструктивни елементи на сгради, ловува над земеделски площи и е тясно свързана с човешката дейност. Интензивното земеделие е сред най-съществените заплахи за вида. Дългосрочните промени в структурата на земеделските площи, включително намаляването на разнообразието от отглеждани култури и увеличаването на дела на културите, изискващи интензивно използване на пестициди и торове, повече напояване и по-честа обработка на почвата, водят до влошаване на качеството на местообитанията му. В резултат на това белошипата ветрушка разполага с все по-малко подходящи земеделски площи и местообитания, в които да намира достатъчно храна.
Тази ситуация е особено изразена в обработваемите земеделски площи в близост до населени места, където белошипата ветрушка може да образува размножителни колонии. Влошаването на хранителната база в близост до колониите принуждава птиците да изминават по-големи разстояния в търсене на храна, което може да се отрази негативно на размножителния им успех.
Ръководството представя добри практики за управление на земеделските площи, чрез които земеделските производители могат да създават по-благоприятни условия за белошипата ветрушка и други представители на биоразнообразието и да допринасят за тяхното опазване. В него са включени и конкретни мерки, които местните общности могат да прилагат за създаването и поддържането на повече и по-безопасни места за гнездене на вида.
Отговорен за изданието: проф. Атанасиос Сфугарис
Ръководството е важен инструмент за повишаване на информираността сред земеделските производители, заинтересованите страни и местните общности, с особен акцент върху учениците от всички образователни нива. То представя ролята на белошипата ветрушка в контрола на насекомите неприятели по селскостопанските култури, основните заплахи за вида и възможностите за предприемане на действия в подкрепа на неговото опазване.
Тъй като проектът се изпълнява както в България, така и в Гърция (Килкис и Еврос), Ръководството е подготвено на 3 езика – български, гръцки и английски. То е отпечатано в голям тираж и се разпространява сред фермери, агрономи, ученици и други заинтересовани страни в районите, в които се изпълнява проектът.
Белошипата ветрушка намира подходящи места за гнездене в покривните и други конструктивни елементи на сгради, ловува над земеделски площи и е тясно свързана с човешката дейност. Интензивното земеделие е сред най-съществените заплахи за вида. Дългосрочните промени в структурата на земеделските площи, включително намаляването на разнообразието от отглеждани култури и увеличаването на дела на културите, изискващи интензивно използване на пестициди и торове, повече напояване и по-честа обработка на почвата, водят до влошаване на качеството на местообитанията му. В резултат на това белошипата ветрушка разполага с все по-малко подходящи земеделски площи и местообитания, в които да намира достатъчно храна.
Тази ситуация е особено изразена в обработваемите земеделски площи в близост до населени места, където белошипата ветрушка може да образува размножителни колонии. Влошаването на хранителната база в близост до колониите принуждава птиците да изминават по-големи разстояния в търсене на храна, което може да се отрази негативно на размножителния им успех.
Ръководството представя добри практики за управление на земеделските площи, чрез които земеделските производители могат да създават по-благоприятни условия за белошипата ветрушка и други представители на биоразнообразието и да допринасят за тяхното опазване. В него са включени и конкретни мерки, които местните общности могат да прилагат за създаването и поддържането на повече и по-безопасни места за гнездене на вида.
Отговорен за изданието: проф. Атанасиос Сфугарис
